Отворено писмо по повод протестите в риболовния бранш

Отворено писмо

До

Министъра на земеделието и храните

Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури

Настоящото писмо е по повод обявените от нас протести срещу управлението в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури. Това писмо се налага, тъй като след проведените на 16.12.2016 г. протестни действия посланията ни не бяха чути, нито разбрани от властимащите.

На 16.12.2016г. се срещнахме със зам.-министър Свилен Костов. С познатия ни от него управленски подход всичките въпроси бяха неглижирани в стил „проблеми нямате“, „аз съм ви обиден“, „вие сте неблагодарни“. Последвалите от министър Костов медийни изяви затвърдиха усещането сред нашата общност, че висшето ръководство на МЗХ, не само не може да разбере и реши проблемите, но и не желае. Дали е способно да ги реши, това не знаем. Зам.-министърът съобщи в медиите, че рибарите искали да се занижи контрола и поради това стачкували. Не е за това, г-н министър. Не сте разбрали, или ако сте разбрали, умишлено внушавате друга насока на породилото се напрежение, точно така както неуместно обяснявахте на рибарите, че не чуват, не разбират и не виждат на онази среща за делфините през лятото на тази година. Поради тази причина с настоящото ще посочим по-ясно проблемите, за които не искате да чуете.

Преди да посочим конкретните въпроси, молим ви никой от вас да не счита, че в това, което правим има лични мотиви срещу него. Нямаме нищо против личността на който и да е министър или зам.-министър, нито срещу тази на изпълнителния директор на ИАРА. Всеки от вас е посрещнат с надежда и очакване за нещо по-добро. Ето защо, недейте да излизате с декларации за лична обида или липса на благодарност за свършената от вас работа.

Причините за протестните действия са: репресиите от страна на ИАРА спрямо бранша; опасната некомпетентност на отговорни управленски кадри в ИАРА; липсата на визия за управление на сектора.

I. Твърдим, че е репресия, ако държавен служител – инспектор от ИАРА използва физическа сила (бутайки рибар на земята и връзвайки му ръцете), за да му състави АУАН. Надяваме се е ясно за всички, че служителите от ИАРА не разполагат с такива правомощия;

Репресия е да сменяш изискванията и тълкуванията на закона и собствените си заповеди ежедневно с една цел – да се похвалиш колко акта и наказания имаш и колко пари си събрал от глоби. Дано целта да не е друга.
Репресия е да не си подредил собствената си дейност в съответствие със закона и да използваш това за наказания и утежняване положението на рибарите.
Репресия е да налагаш наказания за непредадена декларация за произход, да заплашваш с по-големи наказания, при положение, че самата администрация е оставила на произвола този процес и не е създала елементарни условия за предаването на тези декларации.
Репресия е да лишаваш неправомерно от право на труд като не издаваш дневник на даден кораб с обяснението, че една или няколко декларации не са били въведени от самите вас в поддържаната от вас електронна система. Абсурдно е местните ви звена да заявяват, че нищо не могат да направят и да препращат въпроса за решаване в Бургас. Вероятно и това ще прозвучи невинно на висшето ръководство на ИАРА и МЗХ, но вие не само не създадохте работеща електронна система на ИАРА, но и разрушихте предишната такава. Поради това ви бездействие се случва да разрешавате въпрос с една декларация за произход със седмици, време през което не издавате риболовен дневник, т.е. кораба не може да работи, т.е. лишавате хората от право на труд, за което са платени високи такси за лицензи и разрешителни.
Репресия е да издадеш заповед декларациите за произход да бъдат предавани от рибарите само с приемo-предавателен протокол на инспектор от ИАРА. Тъжно е, че при това развитие на технологиите, силите на администрацията стигат до това да тропа по масата и да заповяда всеки рибар всеки ден да намери начин да открие съответния инспектор в работно време и да му предаде декларацията си. Няма значение кога корабът е излязъл и колко дни е бил на море. В противен случай – глоби, санкции, спиране на дейност, ННН, отнемане на контролни точки. Всичко това се случва при положение, че ИАРА не е изпълнила задълженията си да създаде работеща система за електронен риболовен дневник, съгласно изискванията на ЕС.
Репресия е да забраняваш преминаването на риболовни кораби с улов на борда през тримилната зона, без да се съобразяваш с регламенти на ЕС и заповед на министъра на земеделието и храните, която самата ИАРА е изготвила. Именно прилагането на тези мерки предупредихме, че ще доведе до спиране на дейност и на практика до унищожаване на половината от годишния национален риболов.
Репресия е да тропаш по масата и смело да заявяваш, че от днес заповед на министъра на земеделието ще се чете по друг начин, а не както в последните 10 години, и всеки, който не е доволен, да ходи в съда. Трябва да се отбележи, че последният прочит на ИАРА на актове на министъра на земеделието и храните заличава почти целия ни национален риболов на барбун, чернокоп и трицона, които формират огромна част от приходите в сектора.
Репресия е да забраниш на кораби от гр. Бяла да си разтоварват улова от калкан на пристанището в гр. Бяла, защото е по-удобно за ИАРА това да стане в гр. Варна. Всичко това при положение, че самата ИАРА е предоставила квоти за улов на кораби от това населено място. Нещо повече, ИАРА е определила пристанища за разтоварване на калкан с вътрешна заповед, несъгласувана със заинтересованите лица и без да е спазена никаква процедура по АПК за издаване на такъв акт. Това е повече от репресия и показва разбирането и отношението на ИАРА както към законите, така и към хората от сектора.
Репресия е да искаш представяне на документи за първа продажба на риба при нейното транспортиране, при положение, че същата е продадена и преминала през преработвателно предприятие с БГ номер и се съпровожда с търговски документ. Това означава пълно незачитане на законите, за които е компетентна БАБХ, и всява смут и безпорядък при преработката и търговията с риба, което прави ИАРА държава в държавата.
Репресия е да искаш от рибарите марки на риболовните им уреди, при все че самата ИАРА, която е отговорна за това, не предоставя такива или ако го прави осигурява негодни марки, които падат при първото потапяне на уреда във водата.

Всички тези факти са само част от действителността, създадена и поддържана от ИАРА, която ежедневно държи хората в напрежение, което ескалира в последния месец.

II. Твърдим, че представители на ИАРА, както от управлението, така и на експертно ниво, показаха опасно непознаване на материята в риболова, общата политика по рибарство на ЕС и административните процедури. Налагането на споделените с нас мнения на срещата на 12.12.2016 г. в ИАРА-Бургас означава спиране на риболовни дейности на над 100 български кораба, които формират 90 на сто от националните ни улови.

III. Твърдим, че ИАРА и нейното управление нямат нужната визия за развитието на сектора, не са запознати с основните национални приоритети и не правят нужното за постигането им. Това е така, тъй като:

ИАРА и МЗХ нямат политика и стратегия за защита на националните интереси в морския риболов на ниво ЕС и по-точно по въпроса с квотите от страна на Съюза. Осма година прилагаме абсурдни (чиновнически квоти за калкан) и страната ни не прави нищо за промяна на това положение, т.е. за тяхното премахване или драстично увеличаване. Страната ни се задоволява да се радва на „значими дипломатически успехи“, с които сме запазили 2 или 3 тона от националната квота. Не омаловажаваме усилията на администрацията в този процес, но заедно с него МЗХ и ИАРА не направиха нищо, с което страната ни да се измъкне от тежката зависимост. ИАРА не събира достатъчно данни и не партнира с научните институти, които, с изключение на последните две години, са пасивни в защитата на тази кауза.
Тук е мястото да отбележим, че не приемаме да бъдем обвинявани за улова на калкан и няма да бъдем заложници на тази тема. Напомняме, че именно ние предложихме дори пълна забрана за улов на този вид, чиято цел обаче да бъде премахване на квотата в следващите години. Отговорно заявяваме, че именно сдруженията в последните години инициираха съвместни с ИАРА проверки по време на забраната и наложиха вътрешни ограничения за своите кораби, като си наложиха забрани за улов от 6 месеца годишно за улов на калкан. Тези инициативи също са част от причините за увеличаване на популацията от калкан в последната година. Готови сме да понесем нужните ограничения и рестрикции, но с ясна визия за това какво стои зад тях. В момента квотите и ограниченията водят единствено до зависимости, които ние не желаем.
Нито ИАРА, нито МЗХ успяха да защитят националния интерес по темата с равния достъп на български кораби във водите на ЕС в Черно море. За 9 години членство в ЕС има няколко влизания на български риболовни кораби в румънски води, едно от които завърши със затвор, дело и осъждане на български гражданин за това, че се е възползвал от правата си. На въпрос към ИАРА може ли български кораб свободно да риболовства в Румъния и при какви условия отговор няма.
ИАРА не е осигурила нужната комуникационна връзка с румънските си колеги и това допълнително прави навлизането на български кораби в румънски води почти невъзможно.
ИАРА не е осигурила марки за риболовните уреди, съгласно изискванията на ЕС. Този наглед незначителен проблем е една от причините, поради които българските кораби биха се явили нарушители и при риболов в румънски води. Към настоящия момент ИАРА не маркира риболовните уреди с новите марки, тъй като цената, по-която са закупени, е по-висока от тази, посочена в Тарифата по ЗРА и поставянето им би довело до финансови загуби за ИАРА. Същевременно ИАРА санкционира рибари за липса на риболовни марки.
ИАРА не е изградила информационната си система и такава на практика липсва. Това води до невъзможност за изпълнение на ангажиментите на страната ни за електронно докладване, а оттук и до санкции, налагани от ЕС. Ето защо твърдим, че ИАРА всъщност не разбира целта на Закона за рибарството и аквакултурите и своята роля. Ако ти нямаш информационна система за събиране на данни, не си осигурил работеща система за електронен риболовен дневник, не си осигурил марки за риболовните уреди, нямаш система за предаване на декларации за произход, как въобще може да твърдиш, че управляваш сектора и водиш политика за опазването на ресурсите и икономическото развитие на сектор Рибарство. При всичко това, ръководните кадри в администрацията имат увереността да твърдят, че действията им са според закона и за доброто управление на сектора. Ние не сме на това мнение. Позицията ни е ясна и ще я защитим с нужните за това факти. Готови сме да ги представим пред съответното управленско ниво, което може да носи отговорност за действията или бездействията си. Последните разговори с представители на администрацията показаха, че такова ниво не е изпълнителният директор на ИАРА, нито на заместник-министърът на земеделието и храните.

Целта на протестните ни действия е прекратяване на репресиите от страна на ИАРА и поемане на лична отговорност от съответните лица от агенцията, които са пряко отговорни за случващото се. Очакваме ясна позиция и конкретни стъпки от страна на министъра на земеделието и храните, които да доведат до нова визия в управлението на ИАРА.