Писмо до Министерски съвет относно рибарските пристанища

                     СДРУЖЕНИЕ „ЧЕРНОМОРСКИ ИЗГРЕВ”

  Официално призната браншова организация в сектор “Морски риболов”

            гр. Варна, Южна Промишлена Зона, офис „Север Експорт” ООД,

             адрес за кореспонденция: гр. София, бул. „Патриарх Евтимий” 64, ап.5,

         тел:  +359 2 421 9533, 0898 699 060, ел.поща: bss.varna.bg@gmail.com, www.bssfishing.com

Изх. №  13/28.04.2016 г.      

ДО

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ Г-Н БОЙКО БОРИСОВ

КОПИЕ ДО:

МИНИСТЪРА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ

Г-ЖА ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА

МИНИСТЪРА НА ТРАНСПОРТА,

ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА

Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ

КМЕТА НА ОБЩИНА ВАРНА

Г-Н ИВАН ПОРТНИХ

Относно: Бездействието на държавата за решаването на проблема с рибарските пристанища в страната.

УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Обръщаме се към Вас поради неспособността (или нежеланието) на Министерство на земеделието и храните да изпълнява задълженията си в областта на политиката по рибарство и по-точно политиката относно рибарските пристанища, управлявани от държавното дружество „Рибни ресурси” ЕООД.

Неспособността на МЗХ да организира и провежда устойчива и ефективна политика по отношение на рибарските пристанища е факт. Повече от 5 години, случайно или не,  за тези пристанища не бе направено нищо. В същото време дейността на „Рибни ресурси” ЕООД е постоянно представяна пред Европейската комисия като съществена част от политиката на страната в този сектор, а рибарските пристанища са важен елемент от няколко стратегически документа, чрез които България използва средства от европейски фондове.

Пристанищата на държавното дружество (Варна-Аспарухово, Балчик и Созопол) са от изключително значение за морския риболовен бранш. Въпреки окаяното си състояние и липса на инфраструктура, те са единствената алтернатива за голяма част от риболовните кораби над 12 метра. В предишния програмен период 2007г.-2013 г., независимо че именно тези пристанища бяха заложени като стратегически за реконструкция, държавното дружество така и не успя да подготви нито един проект, съответно да усвои никакви средства.

Проблемите на въпросното дружество са обсъждани неведнъж, но ясна визия за неговото бъдеще така и не е представена. Пасивната позиция на МЗХ по въпроса в последните години води до постоянни спекулации относно съществуването на рибарските пристанища със статут на рибарски. Почти всеки месец разбираме за различни намерения и планове за тези обекти - прехвърлянето им на общини, смяна на статута им, или тяхната приватизация.

Такъв е случаят и с последното решение, което ни бе съобщено, а именно, че рибарското пристанище Варна (Аспарухово) ще бъде предоставено на община Варна и ще му бъде сменен статута. Подобни действия са абсолютно неприемливи за нас, а начинът, по който разбираме за тези намерения го определяме като недопустим.

Прехвърлянето на рибарското пристанище Варна (Аспарухово) на Община Варна означава за пореден път да бъдем гонени от места, за които сме сключили договори и, нещо повече,  от места, които държавата дългосрочно е определила като стратегически за развитието на сектор Рибарство. Отнемането на пристанището от риболовния бранш означава тежък удар по сектора, което ще принуди някои от рибарите да акостират на произволно избрани от тях места, което също ще бъде нарушение на закона.

Подобно е положението и за рибарското пристанище в Балчик, за което в последните дни сме уведомени, че ще бъде прехвърлено на Община Балчик. Нашата позиция е, че подобни действия показват пълното безсилие на държавата и ни връщат поне 10 години назад. Следва да припомним, че страната ни възприе за целесъобразен сегашния начин на управление (чрез държавно дружество) само преди няколко години. Проблемът в случая идва от това, че въпросното държавно дружество не бе създадено като държавно предприятие (чл. 62, ал.3 ТЗ), а бе структурирано като ЕООД, което доведе финансови проблеми, причина за които обаче е и непрофесионалното управление на дружеството през тези години.

Връщането на пристанищата на общините е непоследователна и непродуктивна посока на развитие. Подобна стъпка лишава всички ни от каквато и да е предвидимост за нашата дейност. Управлението на тези обекти от национално значение от общините не дава никакви гаранции за функционирането им като рибарски пристанища. Примерите в  подкрепа на тази теза са немалко. В последните месеци сме свидетели на абсурдни случаи, при които местните власти отказват достъп до пристанищата си на кораби от други области/общини. Такъв е случаят с пристанището на община Царево, където на кораби от Варна не им бе позволено да пристават и разтоварват уловите си с обяснението, че се очаква „бежански поток” и „трябва да има място за пристигащите по море бежанци”.

Освен посочените по-горе случаи, имаме основателни притеснения за бъдещите ни възможности да използваме и общинските пристанища на гр. Каварна и гр. Поморие.

Всичко това поставя риболовния бранш в изключително тежка ситуация, при която сме принудени да бъдем бежанци в собствената си страна.

Уверени сме в правотата на нашата позиция и ще я защитаваме с всички законови средства.

Ето защо, настояваме за Вашата намеса за решаването на проблема, както и лична среща с риболовния бранш в гр. Варна през месец Май 2016 г. Очакваме навременна реакция и ефективни действия по важния за нас въпрос.       

Емил Милев

Председател на Сдружение „Черноморски изгрев”