СДРУЖЕНИЕ „ЧЕРНОМОРСКИ ИЗГРЕВ”
Официално призната браншова организация в сектор “Морски риболов”
Изх. № 14/03.12.2015 г.
ДО
РЪКОВОДИТEЛЯ НА ПРЕДСТАВИТЕЛСТВОТО НА
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ В БЪЛГАРИЯ
Г-Н ОГНЯН ЗЛАТЕВ
ОТНОСНО: Предложение на ЕК за Регламент за определяне на възможностите за риболов за някои рибни запаси в Черно море за 2016 г., с коeто на практика се забранява улова на Калкан и Акула във водите на Черно море
Уважаеми г-н Златев,
Обръщаме се към Вас по повод предложение на Европейската комисия, с което през 2016 година ще се установи забрана за улова на Калкан и Акула от българските риболовни кораби в Черно море. Причината за настоящото писмо е силното безпокойство на целия ни риболовен флот от изненадващото предложение на ЕК само дни преди началото на 2016 година.
Като представител на ЕК в Република България считаме за необходимо да сте запознати с позицията на риболовния ни бранш. Вярваме, че тя ще бъде адекватно и навременно комуникирана с колегите ви в Брюксел, което ще се случи преди очакваното приемане на регламента в дните до края на 2015 година.
Както вероятно сте наясно, поради изключителната компетентност на ЕК/ЕС по отношение на рибарството (опазването на морските биологични ресурси), в последните седем години за страната ни се определят годишни нива за улов на определени видове риба в Черно море. До тази година такива нива (Общи допустими улови) се определяха за видовете Трицона и Калкан.
С направеното тази седмица предложение ЕК, изненадващо за всички, предложи нулева квота за 2016 г. за вида Калкан, като заедно с това установи и квота за улов на Акула, която за 2016 г. също е определена като нулева.
Категоричната позиция на Сдружение „Черноморски изгрев”, чиито кораби реализират минимум 50 на сто от националната квота за Калкан и 70 на сто от уловите на Акула, е неприемане и пълно противопоставяне на така направеното предложение.
Аргументите за позицията ни са следните:
- Категорично се противопоставяме на така направеното предложение, което се предлага в последния момент, само месец преди началото на новата риболовна година. Това създава усещане за непрозрачност в процеса на вземане на решения.
Относно риболова на Акула
- Така направеното предложение за забрана на улова на Акула намираме за неаргументирано, като за нас по никакъв начин не е ясно поради какви причини същото е направено. Никой от риболовния бранш няма представа как и защо се стига до подобни предложения, т.е. кой и кога е провел научни изследвания, участвали ли са действащи риболовни кораби в такива изследвания, отчетени ли са данните от дейността на риболовните кораби.
- Напълно разбираме ролята на науката в опазването на ресурсите, но до настоящия момент никой не комуникирал с нас каквито и да е данни за проблем с улова на Акула в Черно море. Категоричното становище на рибарите е, че в никакъв случай не може да се говори за намалена популация от този вид. Дори напротив.
- Вярно е, че в последните години декларираните улови на Акула в Черно море са намалели, но Европейската комисия следва да отчете два съществени фактора:
- Намаляване на риболовните кораби, поради извеждането им от риболовния ни флот и тяхното скрапиране;
- Неуредения до настоящия момент въпрос с равния достъп на български риболовни кораби до водите на Румъния, който принципно е гарантиран от правото на ЕС. Както вероятно е известно, през 2011 г. румънските власти арестуваха напълно незаконно български риболовен кораб заедно с екипажа му, обвинявайки го, че няма право да риболовства в румънски води. Корабът бе арестуван за една година. Различни съдебни инстанции в Румъния първоначално се съобразиха с правото на ЕС и принципа за равен и свободен достъп, но в крайна сметка последната инстанция се произнесе с решение, че българските кораби нямат свободен достъп до румънски води. При това положение, въпреки противоречащото на Правото на ЕС съдебно решение, ЕК четири години така и не предприе нужните действия да се установи има ли нарушение на Съюзните норми, а оттам и да даде пълни гаранции за българския риболовен флот в румънски води, т.е. във водите на ЕС в Черно море.
Равният достъп до водите на Румъния е от съществено значение по този въпрос, тъй като основните количества Акула се реализират по границата ни с Румъния и в румънски води. Следва да сте наясно, че след незаконния арест на българския кораб и решението на румънския съд почти няма български капитан, който би упражнил правата си за риболов на Акула в Съюзните води, които са под суверенитета и юрисдикцията на Румъния.
- Прилагането на подобно тежко ограничение отново ще засегне само две от страните в Черноморския басейн - България и Румъния, които имат общ дял в уловите от Черно море около 5 процента. С така предложената нулева квота у българските рибари се засилва усещането за въвеждане на несправедливи, непропорционални и неефективни мерки за опазването на даден вид.
Ето защо считаме за напълно неадекватно налагането на забрана за улова на акула или нейното квотиране, като подобна мярка според нас ще бъде в противоречие с принципите на последователност, предвидимост, легитимни очаквания и пропорционалност.
Относно риболова на Калкан
Предложението за нулева квота за улов на Калкан също е неочаквано и не отчита положените от българския риболовен бранш усилия за запазване на вида. През настоящата година българските рибарите сами предложиха да реализират минимум 50 на сто уловите си от Калкан до 15 април, което бе установено като правило от националните власти. За първи път от страната на риболовния бранш бяха въведени самоограничения при улов на Калкан. 18 от големите ни риболовни кораби се съгласиха да не извършват риболов на този вид за период от 6 месеца, което на практика установи вътрешна половин годишна забрана за корабите с най-големи улови на този вид. За целта администрацията лиши въпросните кораби от специалните им разрешителни за улов на калкан за това време. Убедени сме, че тази мярка има своите резултати за възстановяване на вида, което обаче не се отчита от страна на ЕК.
Напълно съзнаваме необходимостта от адекватни действия за опазване на вида Калкан и сме готови активно да участваме в прилагането на ефективни мерки. Такива биха могли да бъдат увеличаване на срока за забраната за улова през размножителния период, забрана на 12 милната зона за улов на Калкан, участие с кораби на Сдружението в контролни мероприятия през размножителния период. В същото време обаче считаме, че опазващите мерки са обща грижа и въвеждането им изисква предварителна комуникация със засегнатите страни, което да им осигури елементарна предвидимост за следващата календарна година. За съжаление, с така направените предложения дни преди началото на следващата година, когато риболовните кораби са планирали дейността си, ЕК не показва, че отчита интереса на засегнатия риболовен сектор.
Предвид горното, настояваме за внимателна преценка от страна на Европейската комисия относно ефективността на предложените от нея нулеви квоти, тяхната обоснованост и социален ефект от прилагането на подобни мерки. Вярваме, че може и ще се намери нужното балансирано решение, като ще отчита позицията на риболовния бранш на Република България.
С уважение,
Емил Милев
Председател на Сдружение „Черноморски изгрев”